Арадо 196

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арадо Ар 196
Описание
Типразузнавателен хидроплан
ПроизводителГермания
Произведени бройки526
Използван отКригсмарине
Военновъздушни сили на България
В експлоатация от1938
В експлоатация до1943
Състояниенедействащ
Арадо 196 в Общомедия

Арадо Ар 196 (Arado Ar-196) е германски хидроплан от периода на Втората световна война, предназначен за борба с морски плавателни съдове и морско разузнаване.

История[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1937 г. в изпитателната база в Травемюнде се появяват прототипните двупоплавъчни моноплани Ar-196V1 и Ar-196V2 на фирмата „Арадо“, участвайки в конкурс на германското Министерство на авиацията за морски самолет-разузнавач, способен да излита и от кораби. В конкуренция с фирмата „Фоке-Вулф“ и нейния модел Fw 62 Ar-196 печели конкурса и „Арадо“ започва серийното му производство.

През ноември 1938 г. в завода във Варнемюнде вече са готови 10 предсерийни Ar-196А-0 и се залага нова серия от 20 бр. Ar-196А-1, които са с усилена конструкция, подобрено оборудване и най-важното – снабдени са с възли за изстрелване от корабни катапулти. Първите Ar-196А-1 постъпват в ескадрили корабна авиация 1./196 във Вилхелмсхафен и 5./196 в Кил, а първият кораб в германския флот, оборудван с новия самолет, става линейният кораб „Граф Шпее“. Последват го линейните кораби „Дойчланд“ („Лютцов“), „Шарнхорст“, „Гнайзенау“, „Адмирал Шеер“ и тежкият крайцер „Принц Ойген“.

Ar-196 става последният и най-масов хидросамолет на Луфтвафе, снабден с поплавъци. Произвежда се серийно до август 1943 г.; общото количество произведени машини от всички модификации възлиза на 526 самолета.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Ar 196 А-0 – прототипите Ar 196 V1 и Ar 196 V2 стават родоначалници на серията А и на модификацията А-0; не са пригодени за изстрелване от корабни катапулти
  • Ar 196 А-1 – отличава се от А-0 с усилената си конструкция, подобреното си оборудване и монтираните устройства, позволяващи излитането от кораби
  • Ar 196 А-2 – създаден за нуждите на бреговата охрана с главна задача борба със самолетите и съдовете на противника; с оглед на това е усилено въоръжението му: две 20-mm оръдия MGFF в крилата и една 7,9-mm картечница MG 17 в носа
  • Ar 196 А-3 – на базата на А-2, но с още по-усилена конструкция и подобрено радиооборудване, както и с нов пропелер VDM с изменяема стъпка
  • Ar 196 А-4 – като модификацията А-3, но с възможност за излитане от кораби
  • Ar 196 А-5 – появява се в началото на 1943 г. и се отличава от А-3 със сдвоените 7,9-mm картечници MG 81Z при задния стрелец и новия си радар.

Ar 196 в България[редактиране | редактиране на кода]

Ar-196A-3 в Музея на авиацията край Пловдив

Освен Луфтвафе Ar 196 А-3 получават тогавашните съюзници на Германия – Румъния (28 самолета) и България (12 самолета). 101-ва и 102-ра разузнавателни ескадрили на румънските ВВС летят над Черно море до края на 1943 г., а 161-ва брегова ескадрила на българските ВВС, въоръжена с този самолет, се базира във Варна до лятото на 1944 г. Тези 12 машини идват в България на мястото на морално остарелите вече хидроплани Не-42 и Не-60 на фирмата „Heinkel“, които е трябвало да бъдат доставени отначало. След пристигането си в България те получават кодовото име „Акула“

През 1951 г. се развръщат военновременните мобилизационни щатове. В резултат на това ятата (ескадрилите) прерастват в полкове, а полка базиран на военно летище Балчик в 3-та бомбардировъчна авиодивизия за времето от 1951 до 1955 г.

Дивизията е в състав 28-и минно-торпеден полк, 42-ри бомбардировъчен полк и 46-и бомбардировъчен полк. Към 46 бомбардировъчен полк на дивизията са придадени и осем броя водосамолета Арадо 196 А-3 „Акула“, базирани на летище „Чайка“ край Варна. [1]

Днес единственият запазен самолет в света от модификацията Ar-196 A-3 може да бъде видян в експозицията на Музея на авиацията в Пловдив. В света има запазени само още 2 машини от този тип, но те са от модификация А-5.

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Ar 196 е двупоплавъчен хидросамолет-моноплан, изпълнен по нормална аеродинамична схема с ниско разположено крило.

Крилото е метално, двулонжеронно, с трапецовидна форма в план със закръглени краища. Състои се от центроплан и 2 сгъваеми конзоли. На него се разполагат спирачните щитове за кацане и елерони, снабдени с тримери.

Тялото е с кръгло сечение с дуралуминиева обшивка в средната част и овално сечение в опашната, където е обшито с платно. Двуместната кабина на екипажа се затваря с общ подвижен капак. В кабината на наблюдателя има радиостанция, осигуряваща устойчива радиовръзка в късовълновия и дълговълновия диапазони на разстояние до 600 km. В опашната част се сгъвала специална гумена лодка.

Самолетът е снабден с едноредов звездообразен 9-цилиндров двигател с въздушно охлаждане BMW-132K. Номиналната му мощност на височина 3000 m при 2400 об/мин е 960 hp. Излетната мощност на нивото на морето при 2500 об/мин е 1000 hp. Горивната система включва 3 резервоара (1 в тялото и 2 в поплавъците). Общият запас гориво е 670 kg.

Въоръжението е: две 20-mm оръдия MGFF в конзолите на крилата и една 7,92 mm синхронизирана картечница MG 17 в носовата част на тялото вдясно. В кабината на наблюдателя на картечна установка от тип „К“ е монтирана 7,92-mm картечница MG 15. Бомбовото въоръжение се окачва на 2 подкрилни пилона ЕТС50, предназначени за окачване на бомби с калибър до 50 kg. Хвърлянето на бомбите може да се осъществява и от двете кабини.

Летателно-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Модификация Ar -196А-3
  • Размах на крилете 12,44 m
  • Дължина 10,96 m
  • Височина 4,45 m
  • Площ на крилете 28,30 м2
  • Маса:
    • празен 2335 kg
    • нормална излетна 3303 kg
  • Брой и тип на двигателите: 1 х BMW-132К
  • Мощност, 1 х 960 hp
  • Максимална скорост 320 km/h
  • Крайцерска скорост 268 km/h
  • Практическа далечина на полета 800 km
  • Максимална скороподемност 415 m/min.
  • Практически таван 7000 m
  • Екипаж 2 души
  • Въоръжение: две 20-mm оръдия MG FF и една неподвижна 7,9-mm картечница MG-17 с 500 патрона за стрелба напред и една 7,9-mm картечница MG-15 на подвижна установка с 525 патрона за стрелба назад; 2х 50 kg бомби на подкрилни пилони ЕТС-50

Музеен експонат[редактиране | редактиране на кода]

"Десетилетия самолетът бе един от най-забележителните екземпляри на Военноморския музей във Варна. В един момент, под предлог, че е „фашистки“ и вероятно е преследвал съветски подводници в Черно море, самолетът бе разрушен и изхвърлен в района на Побитите камъни край Варна.

За спасяване и възстановяване на самолета в предишния му вид огромна заслуга има о.з. полковник Йорго Керанов, по това време действащ пилот на вертолет, както и инженерите, техниците и работниците от Вертолетния полк – Варна." [2]

В експозицията на Музея на авиацията, Пловдив се намира единственият в света Arado Ar 196 от варианта А-3, който е и сред най-добре запазените в света екземпляри на Ar 196. В Музея на морската авиация на САЩ към Националния музей на авиацията и космонавтиката се съхранява Arado Ar 196, бил на въоръжение на тежкия германски крайцер Принц Ойген (Prinz Eugen).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „70 години от създаването на Военно летище Балчик“, автор о.р. подполковник Йордан Иванов, в. Балчик, бр. 31 от 2011 г.
  2. Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Самолетите на България част първа от „Блерио“, до „Месершмит“, Издателство „Литера Прима“, София, 1996, с. 198. ISBN 954-8163-57-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация